Отминава спокойно с провлачени крачки,
бастунче държи във ръка
косите му още по момчешки развети
навяват малко тъга
Треперят ръцете, а устните шепнат
„ Имайте милост, подайте ми моля , чаша с вода “
Някога имаше сили
с много енергия, с мисъл разби канара
бързаше все да докаже на другите,
че с любов, че със обич гради се света!
Не поиска да влезе във тиня
да нагази в мътни води ...