Жажда за любов
Като в жестока пустиня
аз лазя във твойте нозе.
И моля като просякиня
за обич - поне зрънце.
Устните ми напукани жадуват
за капка от нежност поне.
Ръцете, като камъни тежки,
се стягат около мойто сърце.
Душата е рана отворена
и моли за поглед, за жест.
А ти се присмиваш и погледа
ти е пълен с насмешка и гнет.
Презираш ме, че съм толкова слаба,
но в мене гори кат жарава,
като буен незатихващ пожар
на обичта най-сладката жажда.
© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados
Прекрасен стих, копнежен!!!