ЖАЖДА ЗА ПОБЕДА
Аз си нося бавно кръста,
едвам си нося и самара,
ала си навих на пръста
да се избавя от кошмара…
Ще осъмна някой ден
бодра, весела, честита
и всеки, който е с мен,
лаврови венци ще сплита…
Без страх и с нова вяра,
преборили се с мрака,
на една щастлива гара
ще пристигнем с влака…
Вече няма да се плаша
от злобата и завистта -
победата ще бъде наша
тук и сега – на тази земя…
© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados