Прекипя тишината във вените -
с аромат на пелин и на билки.
В очите ми пак лято прохожда
и ухае на зреещи гроздове.
И съм жадна, все по-жадна за теб.
А сълзите почукват с тимпани
и огласят бреговете на мислите,
изтъкани от твоето присъствие.
Като виното - тежко и дъхаво,
есента пусна в мен филизите си.
И съм лудо пияна от трепети,
попили до дъното на душата ми.
Като сянка на мъж пада виното –
с жаждата на всички морета.
14.02.2010 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados