15 jul 2006, 17:35

Жар 

  Poesía
669 0 3
Здравей, Читателю... искам да те попитам
протягал ли си нявга ръка...
напред - към порива на вятъра...
напред - към мекотата на неговата душа..

И чувствал ли си нежността на допира
със чистото му вселюбящо сърце...
И чувствал ли си вечността на порива
при допира между момиче и момче...

Навярно любил си се нявга страстно
със устни по-червени и от жар..
Навярно чувствал си нявга и допира
на създанието - така всеотдайно влюбено в теб...

Но кажи ми любил ли си се нявга
не със тяло, а със душа - за мига...
тоз миг продължаващ тъй вечно...
тоз миг по-сластен и от нощта...

© Атанас Баротов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наско,не си сам.Леле,чудя се как такива хора се приемат за творци,като теб a критико.6 от мен,защото е прекрасно,докосва и май само някой хора могат да усетят...
    Е,жалко за останалите
  • лелееее... тва старото поколение мн нервно .. поуспокой се малко .. не те гоня с брадва.. даже изобщо не те гоня.. като не ти харесва - не чети .. нали така... щом не можеш да го разбереш чети си своите стихчета и продължавай да си мислиш, че само те са поезия...
  • ей... момченце.. Светосвалчо.. обоснови се.. приемам критика само ако човека може да си я защити .. празни думи всеки може да бълва...
Propuestas
: ??:??