Бразди дълбоки
по лицето бяло.
Сърцето бие,
себе си узнало.
Годините преминали,
са филми черно-бели.
Накъсаните кадри,
друг живот заснели.
Любови, страсти,
работни, тъмни дни.
Веселие, децата малки
войни и ласки на жени.
Бастунът тропа глухо по асфалта мокър,
краката бавно плочките следят,
очите още млади се синеят
и гледат все към бъдещето с жар.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados