Жарава

petna10laleta (Таня Ив)
48 136

4 may 2012, 9:23

Poesía » De amor

824 0 2

Жарава

Защото нямам цвете във косите

и с хубост дивна аз не съм орисана ,

по мене тайничко не са въздишали ,

и стих за мене никой не е писал.

Пребродих самодивските поляни -

от тях да взема китка ненаричана ,

със нея да лекувам мъжки рани

и да гадая кой ще я поиска.

Догдето във потайната дъбрава

незнаен момък разтуптя гърдите ми ,

а птиците замлъкнали в забрава

побързаха да литнат към звездите...

Ти , който палиш тъй - кръвта ми лудо

та с цвят на ружа пламва ми лицето ,

за тебе цели нощи аз съм будна -

ела и ми грабни сърцето !

Макар , че нямам цвете във косите

и с хубост дивна аз не съм орисана ,

вземи жарта , стаена във очите ми ,

като във приказка за нас написана!

Таня Ив. Матеева

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.