Sarra (Сара)
6 6
13 ago 2009, 23:06

Жарава 

  Poesía » De amor
1240 0 13

Обрекох се в жарава да нагазя.

Пред теб съблякох дръзко всичко.

Душата си докрай изпразних,

разголих се до неприличност.

Край мен свистяха думи чужди,

жигосваха ме, без да ме познават

и мразеха ме до полуда,

в стремежа да те притежават.

По кожата, която тъй обичаш

към тебе в нощите ни да притисна,

усещах как болезнено се стичат,

разкъсвайки я до провисване.

От устните ми, от дъха ти дишали

във вихъра безумен на телата ни,

не се отрони вопъл. И очите ми,

от други наранени, не заплакаха.

Не съм пияна, че пиянството минава

на сутринта, с болезнено пробуждане.

Пречистена и боса, във жаравата ти

пристъпвам, от дълъг път с нозе охлузени.

Не искам да те пия – утоляваш ме.

И да те притежавам само мой - не искам.

Горя. Прераждам се в жаравата ти,

във танц свещен, мен отреден единствено.

© Сара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??