ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ
Не знам какво нататък предстои,
аз пасианса наредих отдавна.
Сега е времето за златен стих,
от залеза което пооткраднах.
Написан с люляковия въздих,
потънал в синия небесен глетчер,
аз всяка рима в него ти простих,
ведно с реалността, че си далече.
Да бъдем кротки, бели и добри.
Но не разбрах как бързо побелявам
от сол и пепел – преброих до три
и връхлетя безжалостна забрава.
От теб не помня ни една черта,
която съм обичала безумно.
Навярно ме опазва вечерта –
в жарта от спомените да не лумна.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados