Ждрело
Намирам те почти на сляпо,
намирам те като желан отдушник,
като чистилище. Изувам си сандалите,
преди Йоан да го направи. И си признавам:
в една фасета поглед може би ме има,
а в дъното на друг съм минало.
Реката хроницира всичко
без трите степени на важност.
Оглеждам се – фрагменти с моето лице,
парчета слюда от небе, дървесни магистрали,
сатенени воали слънце... в живака ...