6 jul 2010, 20:54

Жега! 

  Poesía » De amor
579 0 2
Ще избухна в пламъци от горещината,
инерция давеща по кожата ми бяла.
От слънчевата паст, изпепеляваща до злато,
във водороден устрем превиваща се цяла.
И може би във юлската червена клада
ще се докосна до пътеката на Рая,
минаваща напряко през жежките недра на Ада,
през пътища, допиращи се в на Земята края...
Ти искаш ли със мене да опиташ
да излъжем Дявола във собствената му утопия?!
Водите на коцит да излеем в Нищото,
Адът да удавим във потопа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??