15 jun 2010, 15:24

Жега 

  Poesía » Otra
648 0 14

Лудостта си да възпра,

бавно в зноя летен крача...

Не живея, а горя –

не по Яворов обаче!

 

Мъка да ме пресуши

иска – грабна мисълта ми...

Ех, невольо, разруши

и ограби тя съня ми!

 

Лудостта си да възпра,

бавно в зноя летен крача...

Не живея... не горя –

нерв оголен, който плаче!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??