Жега

30 jul 2007, 10:44

Poesía

890 0 11

Разтапящо бяло в горещия юли
от слънцето капе изгарящ нектар
и с цвят на презряла, натегнала дюля
се стича и влива във пясъка жар,
отпуснати, прашни, не трепват листата,
полягат опалени, сухи треви,
безмълвно асфалтът трепти в маранята
и сякаш стопен през пустиня върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жега

Искате да прочетете повече?

Propuestas