valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
17 jun 2009, 12:19

Жега 

  Poesía
514 0 6

Надгарча разпиляна топлината.
Слънцето в прозорците се хили,
с лъчите си танцува по стената.
Паяци в ъглите са се скрили.

Въздухът тежи като причина.
Банята с прегръдка ме зове
да излее водната лавина
върху мойте потни рамене.

Въздухът подгрят е и клокочи
сякаш, че на огън боб завира,
а с прозявка топлината сочи
да отворя, че не ме разбира...

Жегата във почвата попива,
иска да достигне до сърцето
и дори от себе си се скрива...
Слънцето жълтее като цвете.

Житената грива е налята,
а зърната молят за хамбара.
Жертвената клада е в страната
и гори... Очаква ни изгаряне.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??