Жега (как умря Времето)

1 jul 2007, 8:15

Poesía

704 0 5

В тая пепеляща жега се топяха
всичките очи.
Смъртни или вечни - всички се размивахме.
Стичахме се по тела горещи
и измивахме първородния грях.
А в полето времето лежеше мъртво
от тая гореща тишина.
Никой не иска да се връща
в този парещ град, в тая къща.
Беше забравен, а сега изгаряше
под лудото слънце.
Много хора ще отминат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жега (как умря Времето)

Искате да прочетете повече?

Propuestas