Надявах се да срещна някой друг –
не всъщност, точно копие на мене –
безкомпромисен, находчив… луд,
но го обичам… дявол да го вземе!
Да, обичам го, от първия момент,
когато капките дъждовни изваляха
и небето черно се превърна в ден,
а целувките ни, божичко… боляха…
Да, надявах се да срещна друг,
но този всъщност, ме изпълва цяла.
И макар греховно, искам го, напук,
защото точно него бях си пожелала.
13.01.2015
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados