Желание...

                          (ретро)

                                                        на Силвана

Щом те жадно целуна искам ти да си струна-

          резонансно със мен да трептиш

и във ритъм задъхан да останеш без дъх, но

          всяка тръпка във мен да ловиш!..

Щом с вечерни камбани към безумство ни кани

          тържество, ти очи замрежи-

да останем без памет и във вихъра завет

          да потърсим с две сродни души!..

Върху жива жарава любовта е забрава

          затова нестинарка бъди-

само миг да се спреш ти и оставиш горещи

          тук до мене изящни следи!..

И викът да е песен, от страстта ти понесен,

           в запъхтяните твои гърди...

... Ала щом ти омръзне и пред огънят зъзнеш

          бих ти казал: „Върви си, върви!..”

д-р Коста Качев