Този свят се разпада на хиляди атоми,
ослепял за тъгата по свойте мечти…
На обратно върви, щом нащърбен пропада.
И навярно, защото тишината боли,
като дрипи нахлузва тези бягащи вечери…
И вали като спомен във мойте очи.
А до вчера бе друг…В луда обич обречен,
се взривяваше дръзко под сатен от звезди.
И осъмваше буден след откраднати нощи,
все по -влюбен след лудия танц под дъжда,
и рисуваше изгреви след задъхани срещи…
Как със теб го изгубихме?...И къде е сега? ...