6 nov 2010, 21:13

Желание 

  Poesía » Filosófica
757 0 17

Желание

 

 

когато уморени от различия 
душите си изгубим в черните безличия 
и сънищата ни напъждат в сърдитите безвремия
когато се наричаме с най-лошите сравнения 
и времето не сдържа таения в душите гняв 
когато и от себе си не крием 
че няма как да върнем онзи миг неправ 
и иде ни отвътре не вопъл даже не ридание 
а крясък див  по-скоро звучно отчаяние 
и питаме се: колко самота 
оставихме след ураганната делба 
обувките ни пред вратата плачат 
и молят се да се разпръсне здрача 
защото те по цяла нощ 
разказват си къде сме били 
и искат с нас да извървят онези пътища
които биха ни направили щастливи

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??