Желание

14 feb 2019, 8:36

Poesía

273 1 0

За миг смирено да тъжа,
а после смело да заплувам
във локви, мътни от лъжа.
Да съм си сал. Да не будувам
посред безкрайни страхове
за собствената смешна кожа.
Сто побеснели ветрове
да ме издухат. Да не може
сълзата да ме събере
във прежаднелите си шепи.
В едно измислено море
да съм миражен бряг. И шепот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Желание

Искате да прочетете повече?

Propuestas