Желание
ЖЕЛАНИЕ
Когато дойде време да си ида
и тихо да прекрача там отвъд,
не ща при мъртъвците да отида -
приятели да чуя как тъжат!
Недейте вий, другари, ме жалете,
сълзи недейте рони, на мига
вземете ме и там, при снеговете,
самичък оставете с вечността!
Натам докато гледаха очите
и тупкаше горещото сърце -
все там желаех да прекарам дните
и все бях аз с усмивка на лице.
Сложете ме на връх във планината,
с ръце копайте камъка ронлив
и вместо цвете вбийте във земята
алпийска роза, еделвайс красив!
А пък до мен не искам плоча бяла,
а донесете от върха скала -
разцепена, ронлива, почерняла,
но вечна като тази планина!
Така ме заровете, че да срещам
с незрящи си очи от вечността,
зората с алени лъчи горещи
и заедно със залез да горя!
И не въздишайте по мен, другари -
това ще прави ледният повей!
И не тъжете! Моят час удари,
но в планината вечно се живей!
© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздравления!
Много си прав за всичко! -
Много е хубаво, Фен! Поздрав за духА!
"Говоря за смърттта като за неминуемо последствие!По-важно е ЖЕЛАНИЕТО, което идва преди нея." - Аз пък откривам в стиха ти и... вечен живот
Харесват ми идеите ти! Много ми допадат! Ако имаш още нещо за вечността, за времето, за земната преходност и безпределността на духа..., сподели го! Чета те с удоволствие! -
Много е съкровен стиха ти!Докосващ!
Поздравявам те! -
Не си разбрала идеята , Елена! Говоря за смърттта като за неминуемо последствие!По-важно е ЖЕЛАНИЕТО, което идва преди нея.
-
Защо бе момче, говориш за смърт. Та ти си на 33 години. Та ти си в началото на живота. Ако си болен иди и се лекувай. Не разбирам, защо всички са във възторг от това, че говориш за смърт. Явно местото не ми е тук. Младите хора не бива да говорят за смърт! Сменете си темата, за която да пишете! Знам, че всичко в България не е така както трябва. Разбирам, да се опиташ да направиш нещо за България . . . Нямам думи.
-
Как съм го препуснала, и аз не знам...
Браво! -
Много е хубаво.Пожелавам ти от сърце да живееш вечно и след смъртта си...
-
Много хубаво, много!
Силен и искрен!
Поздравления Станимир!!! -
Колко силен стих. Трябва благородство, за да се кажат такива думи. БРАВО.
-
Много хубаво! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Високите върхове първи посрещат лъчите на сънцето и последни ги изпращат. Слънцето (Рa) е култ у всички древни религии - Амон Ра, ТангРа...
Хубава символика. Планината - вечността!
Поздрав!