Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
7 mar 2008, 17:56

Желая... достатъчно... 

  Poesía
1017 0 15

          *          *          *          *

 

Срещнах човек на малката гара,
изпращаше някъде свойто дете,
прегърна го силно, сълзите го пареха...
Сетне прошепна и думички две.

- Там, накъдето си тръгнала, дъще,
ще бъдеш щастлива, аз зная,
помни, което научи във къщи,
върви... "Достатъчно ти желая..."

Обърна се той, избърса сълзата
и тихо тръгна назад,
не се стърпях и там до вратата,
спрях... човечеца благ...

- Простете нахалството, добри ми човеко,
но... много искам да зная,
какво значи туй, що казахте, гдето,
"... Достатъчно ти желая?!..."

- Във мойто семейство от много лета
се е казвало тъй... от любов,
това се предавало от бащи на деца,
като тих и щастлив благослов...

Туй е надеждата - мъничко зрънце,
да запази погледа светъл...
Желая й достатъчно, достатъчно слънце,
за да грее в очите... навеки...

Желая й достатъчно... дъжд,
слънцето да оцени.
И... щастие желая й веднъж,
със нея духът да върви...

Достатъчно болка й желая навреме,
малките радости под небето,
така ще изглеждат й... все по-големи,
да ги цени... след което...

Желая й достатъчно... за да може
да осъществи свойте желания
и достатъчно, да се тревожи,
за да добие познания...

Желая й да загуби достатъчно,
за да оцени, каквото имала е,
да не обича в живота... остатъчно,
да даде, колкото взимала е...

Желая й достатъчно... приятели мили,
достатъчно "Здравей", без завиждане,
за да получи повече сили,
за... последното си "Довиждане"!...

Някъде чу се как тръгна влакът,
душата в мене разтръгна,
човекът сякаш... безгласно заплака,
кимна за сбогом и... тръгна...

          *          *          *          *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??