sunshine9 (Ангелче)
27 10
19 oct 2011, 0:16

Жена 

  Poesía
770 0 2

Разпилях се като шепа пясък,
счупих се на хиляди стъкла.
Заблестях отново с чуден блясък,
полетях със сребърни крила.
Летях и чувствах свободата,
обливах се със слънчеви лъчи.
Любувах се на тишината,
гледах в твоите очи.
Няма вече аз да плача,
сълзи няма да пророня.
Знам, че няма начин друг,
освен тъгата да прогоня.
Ще остана аз отново нежна,
топла, чувствена, добра.
С душа белоснежна,
щом наричам се жена.

© Ангелче Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??