1 mar 2015, 22:11

Жена 

  Poesía » De amor
671 0 15
Ж Е Н А
Ти никога не ме нарече „мила”
никога по име назова.
Къде ли толкоз болка в мен съм скрила?
Ще мога ли без нея да вървя?
Че с болката в едно се сляхме двете
и често бъркам болка и жена.
Ако не викам болката ще свети.
Ако извикам, знам, ще те раня.
От сребърни сълзи куршум съм свила.
Ще влезе той в бездушната стена?
Тогава знам, че ще изхлипаш „мила”, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??