19 ago 2009, 13:24

Жена 

  Poesía
810 0 6

Вода съм в огнените вени,
огън съм за ледени души.
Твоят смях бълбука в мене,
а в твоя поглед - моите очи.

Рана съм за силни и за смели,
билка съм за болни от тъга,
суха кал - по ръцете тънки, бели,
спасяващ вик в неловка тишина.

Копнежът аз съм по зелена пролет,
мъка съм по синьото небе
и птица в плен съм, и съм волен полет,
и жар в замръзнало сърце.

И още много съм - сълза,
съм обич, нощ, земя, луна,
среднощен шепот бял в съня,
но най от всичко съм ЖЕНА.

© Тони Пашова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...Много си!!!Хареса ми!Поздравче!...
  • Супер е много ми хареса!Поздрави и 6 от мен
  • И още много си, наистина. Затова всички те харесват.
    Ти си всичко, което някой би могъл да пожелае да бъде, и имаш всичко, което някой би могъл да поиска да притежава.
    Понякога дори се съмнявам, че огледалото Ейналеж може да ти покаже нещо по-различно от всяко друго огледало, а дори и да може, със сигурност мнозина други биха видели себе си на твое място ако погледнат в него.
    А не са малко и онези, които биха се видели застанали в твое присъствие, озарени от твоя огън и стоплени от добротата на сърцето ти.
  • и аз съм написала нещо подобно
    твоето е много успешно и ми харесва
  • Бъди! Прекрасен стих.. Третата е от мен
    Поздрави!
  • Поздрав за стиха! Харесах!Ееее,от мен е втората!
Propuestas
: ??:??