Жена

12 oct 2013, 14:03

Poesía » Filosófica

1057 0 0

Жена

Непостоянна като мисълта

и като вятъра случайна.

Сравнявали са я с' сърна,

със котка

и със нощ потайна...

Възпявали са я и тъпкали в калта,

обичали са я и изоставяли,

в нозете ù са сваляли света,

но никой мъж не я е разгадавал...

Смехът ù прави с него чудеса,

в косите вятъра душата му влудява

и трезвите му мисли разпиляват се...

Привидно е далечен, горд нехаен,

но тихият ù плач го покорява...

Сънува нощем светлото ù тяло

и учи се да губи, да прощава...

Защото там, напред,

без крехките ù рамене,

той, силният, би паднал...

Кликнете тук за отговор или препращ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.