29 sept 2013, 12:49

Жена 

  Poesía
679 0 2

       

 

Призвана съм да съм това -

съпруга, майка, дъщеря!...

Не спазвам много правила,

но знам едно: че съм жена!

 

Разпервам майчини крила,

обичам, давам топлина!

Горяла съм във младостта

от любовта, и пак горя!

 

И страдам, плача някога

с горчиви сълзи през нощта!

Ранявана съм и греша,

но мога всичко да простя!

 

Пристъпвам есенно в дъжда,

оглеждам златните листа,

отекват звуци на деца!...

Велико е, че съм жена!

 

Във възраст трета съм сега!

Аз в лято циганско с душа

понасям с гордост на гърба

товара на една жена!

 

 

     

 

© Костадинка-Коце Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??