24 jun 2007, 10:42

ЖЕНА 

  Poesía
1002 0 5

 

 

 

ЖЕНА

Понякога си мисля, че звездите

блестят на нощното небе,

когато някой гледа ме в очите

и държи сърцето ми в ръце.

Понякога дъжд кара ме да плача

като малките деца,

или да се страхувам аз от здрача,

паднал като тъмна пелена.

Понякога и облаците сини

ми дават сили да летя,

или зелените долини

ме изпълват с аромата на цветя.

Понякога съм опърничава и крива

и всичко ми е тъмно във ума,

дори и песента щастлива

не може да ми върне радостта.

Понякога съм тъжна и красива.

Понякога се чувствам аз звезда.

Такава е натурата ми дива.

Аз нося просто името ЖЕНА!

14.05.2007

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??