Жена, дете и дявол

8 feb 2013, 13:33

Poesía » De amor

2353 0 2

"Каква чудновата бърканица - мислеше си той -

от жена, дете и дявол!

И как всичко ù прилича;

каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!"

("Шибил")

Жена съм, в ръцете ти топящи,

трепериш в такт от страсти окрилен,

детето в мен се цупи и се мръщи,

когато вместо да ме стоплиш, си студен,

а дявол съм, когато друга те желае,

как смее да те гледа, все така

не две, а три жени във мен живеят

и всяка те желае със страстта

на другите - и силно, и капризно,

и леко отмъстително дори,

обаче ти не стой така замислен,

инак оплетен ще си до зори

от дете, което ти се иска да упътиш,

жена, която те затваря в плен

и един дяволит във мене съдник

поставили те в бърканицата, във мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.