4 may 2020, 7:27  

Жена и дъжд в цъфналата ръж 

  Poesía » De amor
1502 8 24
На планетата му не цъфтеше ръж
и беше тихо чак до съвършенство
Тя дойде и плисна трескав дъжд
разлисти се сърцето на всемира
Смали се сякаш до трохи гневът,
а после стана малко по-красиво
Побра се под един чадър светът,
разля неонът чашата с мастило,
извиха се дъждовните коси,
а той разкъса с длани здрача
В очите ѝ се спуснаха мъгли
До кости мокър джаз заплака ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??