Жена и воин,
и воин и лък,
и път насреща им с рани.
Кого ли днес ще победят
и кой, кого с обич храни?
Жена и воин,
и воин и смърт,
и птици, хванати от мрежа.
И воинът сякаш е в дим
и своята жена поглежда.
Жена и воин,
и пак жена,
жена с рокля тъй ефирна.
По меча - капчици роса,
а другата е толкоз мирна.
Жена, жена
и пепел, и жарава,
луни, и воинът помежду им.
И всичко е измислено така,
че дори не са им нужни думи.
© Стела Todos los derechos reservados