Обичам те... това е всичко!

За мене ти си олицетворението на света!

Любувам се... когато виждам във очите ти,

безкрайната любов, облечена в дъга!

Разцепвам се... на две парчета ме разделяш,

щом с устни меки ме погалиш- правиш чудеса!

И тези две частички са велики,

защото ти принадлежат -

дори след края на света!

Велика съм и аз... когато чувствам

дишането ти, прекъсващо  и учестено,

бягащо по сипея на мислите ми

с скорост километри във секунда...

Пред мене няма нито бури, нито пречки,

щом зная,че ще скочиш винаги след мене!

Разчувстваш ме... със думите си мъжки!

Щом видя, че ледът във теб пропуква се,

а мъжкото във тебе няма капчица безмерна суета...

Когато чувствам, че жестокостта съвсем отдавна

е забравила да чука със пирони върху твоята врата.

(Аз  раните умело излекувах с целувки вечни и целебни,

отпечатани по твоята душа!)

Спокойна съм... като душа на  слънчево дете

в леглото меко преди сън,

щом зная, че на този свят жени омайни  много има -

жена-любов съм само аз!

А другите... са вън!