30 ago 2009, 22:42

Жена на четиридесет и три... 

  Poesía » De amor
991 0 10

Аз имам всички мъже

и  съм само на четиридесет и три.

Аз нямам малко дете,

живеем с котаракът сами...

 

 

 

Аз нямам мечти и проблеми,

нищо че сутрин осъмвам сама...

И все още се крия зад маски засмени

и безлично повтарям „Аз съм жена!”

 

 

 

 

И често познавам сълзите

в бутилките вино, в чуждо легло.

На четиридесет и три съм и мечтите

захвърлени оставиха сърцето само...

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??