Нямам огризения...
... накарайте ме да се чувствам виновна.
Такава съм, но ме обичате -
разпасана, до болка лъжовна.
И мъже, чуйте добре, няма да съм ви вярна робиня.
Всяко второ момче, гледа "по-тънко" да мине.
Омръзна ми да си позволявате да ходите по ръба,
и за мойте грешки да казвате, че са непростима лъжа.
Защото вие си знаете колко сладка е сладостта,
от порочното лягане, с нов вариант на плътта.
Защото вие грешите, тогава и аз ще греша...
Вече промяна отчитам - жена, но не е сама.
Не робиня, покорница, на някой тиранин зъл,
тя е птичка волна, избрала полет добър.
Тя е равноправна - жена на всички времена,
тя просто е истинска, ако можете осъдете я заради това...