knqza (Даниел Стоянов)
162 145
31 may 2006, 23:33

ЖЕНАТА Е КАТО МОРЕ 

  Poesía
1844 0 7
Жената е като море,
бушуваща стихия, а също и спокойна.
Със пясъчни и скалисти брегове,
на времето останала е непокорна.
Животът в себе си тя носи,
затуй душата и е вечно млада.
Загадъчна е, пъзел е от тайни,
мълчи, не казва тя когато страда.
Авантюристите-плувци се гмуркат смело,
прозаични са, а обещават празник.
Но не след дълго подлото им дело,
превръща ги в поредния удавник.
А онзи, който търси силно любовта,
сред солта ще я открие в изобилие.
Пред него тя ще разкрие кристалния си свят,
скрито пазен за най-милия.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих , нАитина !!! Много добре си ни описал
  • Темата за жената е необятна. Напомняш ми стиховете на "вечната и святата" Багряна.
  • Това е поредния ти стих,Дани...от ония които харесвам!
    Поздравления!
  • Жената е като море,
    бушуваща стихия, а също и спокойна.
    Със пясъчни и скалисти брегове,
    на времето останала е непокорна.
    .................................
    Браво, Дани! Много ми харесва! Поздравче!
  • Много ви благодаря за коментарите и най-вече на Златка, която ми дава и по някой друг съвет.Оценявам това.
  • Интересна и необятна тема си започнал. А и добре си се справил. Браво...
  • Дано жените да оценят достойно стиха ти!!!
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??