31 may 2006, 23:33

ЖЕНАТА Е КАТО МОРЕ 

  Poesía
1931 0 7
Жената е като море,
бушуваща стихия, а също и спокойна.
Със пясъчни и скалисти брегове,
на времето останала е непокорна.
Животът в себе си тя носи,
затуй душата и е вечно млада.
Загадъчна е, пъзел е от тайни,
мълчи, не казва тя когато страда.
Авантюристите-плувци се гмуркат смело,
прозаични са, а обещават празник.
Но не след дълго подлото им дело,
превръща ги в поредния удавник. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??