ЖЕНАТА, КОЯТО ЦЕЛУНАХ ПО ЗАЛЕЗ

Бог ме създаде луд на ишлеме –

мечта за психиатрите в Карвуна.

И с теб, като останах насаме,

те милнах и несръчно те целунах.

А ти притихна в моите ръце

като току-що уловена птица.

И казах си с пресъхнало небце:

– Нима е моя тази хубавица?

Не знаех аз – да вярвам, или не?

Такъв късмет на мен ли ще се падне?

Из мен пръхтеше див табун коне.

В главата ми думтеше Рихард Вагнер.

В очите ти летях – през синеви! –

и там – на Седмото небе – във края,

постлах под теб най-меките треви,

каквито няма даже и във Рая.

И коленичих – както жаден мъж

надвесва над потока жадни устни.

И пих – додето цъфналата ръж

не придоби край теб цвета на мюсли.

И Господ Бог отново ни позна.

И кротко ни привика с показалец –

мен – мъж блажен, и теб – една Жена,

която аз целунах в своя залез.

16 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 6, 10 ч.