Жената, която на коленете си съм държал...
Не каза „сбогом"... Просто се изниза...
Като крадец от полупразен магазин...
На чувствата направих си ревизия!
Под рафта спяха... Спомените... До един...
Захвърли ги... На мене да нагарчат...
Дори един да приютиш не пожела...
А знаеш, срок за годност не отпада,
щом стоката е с етикет на Любовта...
Готова беше да гориш в жарава...
Красиви думи, изстреляни без жал!
Но кажи ми, как Жената да забравя,
на коленете си която съм държал?...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados