4 oct 2024, 9:53

Жената, която отмина 

  Poesía » De amor
138 4 3

ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА

 

... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,

сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,

тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,

с мен – беднякът последен, през големия градски пазар,

от цветарския щанд ѝ откраднах една хризантема

и към нея притурих две-три рози със остри бодли,

ако имах пари, щях китайски чадър да ѝ взема –

като гледам небето, подир час или два ще вали,

 

беше толкова хубава във изящната си пелерина! –

и ченгето дори впери в мене свадливи очи,

без да искам, търкулнах пред нея една мандарина,

тя я вдигна, обели я – и ми каза, че малко горчи,

сетне пихме кафе от онази крадлива машина,

дето глътна ми всичко, с което до днес бях на кяр.

Тя бе просто Жената, която случайно премина

покрай мене – бедняка, през големия градски пазар.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех тия жени... как с мимолетен поглед могат и деня да ти оправят и живота съсипят, ако решат. :D

    Много ми хареса и ме размечта чак.
  • Ти можеш от всяка случка да сътвориш поезия или, дори и да е пълна измислица, така да го предадеш, че да грабне читателя с красотата на изживяванията, които светят като слънца в прозаичния и скучен ден. В това си наистина голям, Маестро! 👍
    Стискам ти ръката, Поете!🥰
  • И утре ще дойде, вярвам го.
Propuestas
: ??:??