ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ

Сънувам те в гори и през дъбрави, и тъй е светъл мъжкият ми сън! –

и моля Бог при мен да те забрави, тъй хубава! – като елха до пън,

стрък риган, мак и бабина душица да ти нареждам в светлите коси,

в душата ми забравената птица за обич! – с песен, да ме възкреси,

отново да повярвам, че ме има! – че някому съм тъй необходим –

да бъда пак Вълшебникът с килима, или поне побратим с Братя Грим,

като детенце, гушнато на пазва, ти да забравиш, че светът е лош,

и приказки цял ден да ти разказвам, пък – ако може, и по цяла нощ,

дори на онзи свят – с душа отвъдна, с теб ще летя в Галактиките – вдън.

Сънувам те, и вярвам, че се сбъдва, дори и невъзможен! – всеки сън.