16 ago 2013, 20:39

Жената на 33 

  Poesía » De amor
2723 1 6

 

 

Тя няма в косите си слънце на кичури.

Но пръска във мрака искри. - 

Когато на пръсти съня ни пресича - 

жената на трийсет и три.

 

Дъждът по чадъри и покриви дращи.

В кафето ни есен горчи.

Но пием на ледени глътки изящност

от нейните жарки очи.

 

И седем посоки, и три пълнолуния - 

стрелките обратно въртят.

А тя - с рамене и пети нецелунати - 

и поглед не хвърля назад.

 

И няма нощта силует по-различен.

Но вижте как мракът гори! - 

Когато на пръсти дъха ни  пресича -

жената на трийсет и три.

 

2012

 

© Емил Хаджидиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??