Жената от отсрещната страна
е тиха като морска раковина -
рисува си във вазата цветя,
опива се от глътка лунно вино,
танцува боса върху стъклен прах -
остатък от разбитата ù чаша...
жената от отсрещната страна,
привикнала за всичко да си плаща.
Тя има твърде много сетива,
но може до едно да ги съблича.
Жената от отсрещната страна
събужда своя ден, за да обича.
И ярка като блясък на сълза,
не може дълго да остане скрита
жената от отсрещната страна,
която ми наднича от очите.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados