23 dic 2008, 16:09

Жената - птица 

  Poesía » De amor
1827 2 35
Тя идвала при него в полунощ.
Прегръдката стопявала крилете и.
Поставяла на гръдния му кош
главата си. И слушала сърцето му.

Не казвал нито дума. Все мълчал.
Кръвта му прединфарктно галопирала.
Удавник. Като сламка я държал.
Не дишал. Всяка клетка я попивала...

Разравяла го с пръсти. До под кост.
Ръцете си в плътта му вкоренявала.
Издишвала в душата му живот
и в тъмните ъгли по-светло ставало...

На утрото навличала крила
и хуквала в зениците на бурите...
Жена си той прегръщал, а в ума -
обратно, до нощта броял секундите.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??