Жената вамп

10 ago 2007, 14:41

Poesía

779 0 12

Отекват токчетата глухо
сред бликащата тъмнина
от мръсни входове. Разруха.
Воня на гнила смет и мухъл
пълзи. Дълбока тишина
притиска крайния квартал
и само стъпките унило
заглъхват. Плътен, застоял
е въздухът. Просветват вяло
безсилни в душното чернило
самотни лампи. Тя върви
несигурно и мълчаливо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жената вамп

Искате да прочетете повече?

Propuestas