Плават облачета бели през небето ми;
Плаха радост – блик от топлещи лъчи,
попила капките им животворна влага,
смекчава странствали в тъгата си очи.
Надолу слязла, по пътеките неведоми,
възражда скрити, пепелищени главни;
Кълнят филизи на една надежда блага
и нещо в тихата ми сивота се промени.
Отново виждам в цвят, долавям звуци,
над тях синеещо трепти забравен глас;
Доскоро само за съня ми съществувал,
но днес, и утрото прегръщам в него аз. ...