ЖЕНИТЕ СА ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВИ
… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд
ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,
перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,
и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори?
С пантофки – със оранжеви пискюли и роклица от есенна басма –
не знам дали ще бъда жив до юлий? – да ми пристане с обич у дома,
от МОЛ-а ще ѝ купя сок от киви – и цял пакет бонбончета „Mersi“ –
жените са понякога щастливи! – мъжът щом милне техните коси,
дали на стих, в станси или в балада? – за теб е моят римен благослов.
Здравей, прекрасна, мила моя Влада! С теб този свят е шепичка Любов.
4 декемврий 2024 г. ...