Полъх на лютня в листата бъбриви,
острите скули, най-нежният алт,
нозе в мед обляни сред зноен асфалт -
бленуваме пак за тез гледки фалшиви;
С шамар да разсея вълни по корема
изринат, досущ както котва от сол -
от струпеи и пришки. И задника гол,
във тенджери вкиснати къкрил, във хрема.
Обичам ги дебели, грозни и големи,
букет от татул за ужасни поеми.
"Скука" наричам жена съвършена.
Гръбнак като панделка свит, в тежестта на ...