Жеравите викат:
-Пика ни се, пика!
Откато от Африка
сме излетяли,
нийде не сме спряли,
и не сме пикали!
- Жерави, - им казах, -
като прелетяхте
Тракия просторна,
там защо не спряхте?
А сега, в Балкана,
няма как да спрете -
всичко е обрасло
с храсти и дървета.
В Добруджа кацнете,
в нивите безкрайни -
там си починете
и се изпикайте!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Аз мисля, Виолета, че колкото по-висока е интелигентността на дечицата, толкова по-добре. Стихчето ми на интелигентността не вреди. А хубавото му е, че и за неинтелигентните дечица (и неинтелигентните възрастни) е разбираемо.
И асоциацията с "отходно място" не е страшна.
Много обичам обясненията,които народът ни е измислил за всяко нещо в природата - "Защо това е така, какво ли означава?"
Например какво означава буквата "в" на гърба на морските (кривите) раци; защо така вика кукувицата; защо така пищи канята и пр. и пр.
Ако си виждала и чула,запитвала си се сигурно защо каните, като кръжат над горите и доловете, така жално пищят? Защото когато кането било малко, майка му го изпратила със стомничката да й донесе вода. Но него, като го домързяло да отиде, пикало в стомната и донесло тази вода на майка си. А майка му, като отпила и разбрала какво е направило,проклела го: "Пю, водата навсякъде кръв да ти се вижда!" И сега то лети и пищи от жажда, макар в доловете да има вода - на него водата като кръв му се вижда.
На децата от Странджа тази приказка майките без страх са ни я разказвали - всички от детството си я знаем.
И аз не смятам за грях, ако някой от мен е научил какво викат жеравите. Ако е сполучливо, ще се запомни; ако не е - ще се забрави и толкова.