7 abr 2024, 8:51

Йероглифите на здрача 

  Poesía » Filosófica
287 2 5

ЙЕРОГЛИФИТЕ НА ЗДРАЧА

 

С кого душата ми говори –

не знам, но се улавям често –

в копнежа си да стигна горе,

насън летя. И още нещо –

 

по-мека от перце на птиче

и по-ефирна от въздишка,

напомня ми, че да обичам

е дар и даден ми е свише.

 

Дъждецът вън щом запърпори

и нарцисите цвят разпукат,

и плисне резедава пролет

в комина смръщен и в олука,

 

боде юмруците ми свити –

в крило дланта ми да разгърне,

да гребна с пръсти от тревите

роса, заквасвана по тъмно.

 

Попивам кроткия ѝ шепот.

Знам – никой не е обещавал

денят да дойде непременно.

Ни ангел грешен, нито дявол.

 

И кой ли изгрев не е чудо,

и кой ли залез не е мисъл

за бъдеща прекрасна лудост,

с която Бог ме е орисал?

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??