19 may 2017, 22:46

Жертва 

  Poesía » De amor
356 1 7

Ти си като доза хероин, 
зла отрова, завладяла вените. 
Ти не си невинен херувим. 
А си онзи, изкушавал Ева. 

 

Като разрушителна вълна 
пак помиташ здравия ми разум. 
В мен изригва яростен вулкан. 
Боря се, макар че е напразно. 

 

Аз не зная буря като теб. 
Не познавам нещо по-опасно. 
Ти си като ров без парапет. 
Нищо да не правиш, пак е страшно. 

 

Гледаш ме със втренчени очи, 
както хищник омагьосва жертва. 
Искам да ти кажа "Престани",
бавно завладяваш всяка клетка. 

 

И подобно глупав наркоман
в твоя плен съм хваната без милост. 
Питам победена: как така?... 
Ти във отговор ми се усмихваш. 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления за прекрасния и истински до болка стих!
  • Съглесен с Плевелчето. Мъдра жена е тя!
  • Стихотворението ти е разкошно, нз как реши че е ужасно. Личи си, че е написано от талантлив автор. Хваща и държи до края. Слънчев ден!
  • Аз лично мисля, че стихотворението е ужасно. Но ви благодаря много, че прочетохте и харесахте!!!
  • Талант...!
  • Опасна работа са такива екземпляри, мдаа
    Чудесна си. А стихото е супер!
  • Познато ми е това състояние... Прекрасно си го изразила в поетична форма! Враво!
Propuestas
: ??:??