4 jul 2010, 9:47

Жертва 

  Poesía » De amor
604 1 0

Жертва

 

Две очи разплакани ме гледат,

две очи ме гледат с вина,

сякаш искат сбогом да си вземат,

но нямат сили за това...

 

Две очи, без да говорят, ми казват,

че ги измъчва адска тъга,

обвиняват се очите и се мразят,

че и друга гледат те така.

 

Две очи сякаш ми се молят

от този омагьосан кръг да ги спася,

разбирам ги, макар че не говорят,

че в друга видели са те любовта.

 

Две очи с примирие ме гледат,

избрали да са верни на дълга,

да бъдат с жена си, дете да отгледат,

но винаги да има в тях сълза.

 

Две очи на болка се обричат,

а и вината за греха ги изгаря...

Заповядвам ти, защото те обичам -

тръгни си утре, докато е рано!

 

Две очи сълзите не могат да поберат,

тръгвай, не се притеснявай, към любовта тичай,

а когато за теб попита нашата дъщеря,

ще й кажа: "Изгоних баща ти да обича".

 

.......................................................................

 

И може би, защото е дете,

сигурно ще ми се разсърди,

но, когато се влюби, ще разбере

колко правилно постъпих...

 

05.09.2009

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??