Жертва
Две очи разплакани ме гледат,
две очи ме гледат с вина,
сякаш искат сбогом да си вземат,
но нямат сили за това...
Две очи, без да говорят, ми казват,
че ги измъчва адска тъга,
обвиняват се очите и се мразят,
че и друга гледат те така.
Две очи сякаш ми се молят
от този омагьосан кръг да ги спася,
разбирам ги, макар че не говорят,
че в друга видели са те любовта.
Две очи с примирие ме гледат,
избрали да са верни на дълга,
да бъдат с жена си, дете да отгледат,
но винаги да има в тях сълза.
Две очи на болка се обричат,
а и вината за греха ги изгаря...
Заповядвам ти, защото те обичам -
тръгни си утре, докато е рано!
Две очи сълзите не могат да поберат,
тръгвай, не се притеснявай, към любовта тичай,
а когато за теб попита нашата дъщеря,
ще й кажа: "Изгоних баща ти да обича".
.......................................................................
И може би, защото е дете,
сигурно ще ми се разсърди,
но, когато се влюби, ще разбере
колко правилно постъпих...
05.09.2009
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados